Обществените настроения движат финансовите пазари

[ГЕО]

http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=238714


Обществените настроения движат финансовите пазари


Даниел Кръстев, Ивайло Груев* | 02 април, 13:56



В нашите статии често твърдим, че новините и събитията не са факторът, който движи финансовите пазари. Като основен двигател съгласно социономическата теория изтъкваме обществените настроения. Именно в тази насока трябва да се задълбочи трейдърът, за да излезе от задънената улица на конвенционалната логика.

Най-често начинаещите смятат, че причината за дадено движение е новината, а следствието - променената цена. Ако това беше вярната причинно-следствена връзка, последните няколко века история на пазара щяха да дадат безспорни доказателства за нея. Уви, дори и фундаментални анализатори, които познават пазара и търгуват от години, признават колко често новините са изконсумирани предварително. Днес ще се опитаме да дадем отговор на няколко въпроса: Защо пазарът изпреварва новините? След като новините не могат да променят масовите настроения, кой е факторът, отговорен за пречупването на техния тренд?

Кой фактор предизвиква настроенията

Настроения, пазар, икономика. Каква е последователността? Тук не става дума за спора за кокошката и яйцето. За щастие след много откази на теоретиците да се занимават с тази проблематика през ХХ век днес вече има задоволителни отговори на този въпрос.

След неуспеха на конвенционалните теории, които разглеждат пазарните участници като билярдни топки, „удряни” от събитията и движени от чисто физически закони, на мода излязоха и нови теории, даващи по-адекватно обяснение на факта, че масата инвеститори невинаги се подчинява на посланието от новините и събитията. В крайна сметка пазарът се движи не от обекти, а от мислещи и най-вече емоционални субекти.

Хаос теорията предлага хипотезата, че масовите настроения и събитията взаимно се подхранват и така се формират социалните, пазарните, икономическите и културните трендове. На пръв поглед това изглежда много издържано обяснение. Идеята, че влошаващите се настроения предизвикват все по-лоши събития и те от своя страна подтикват обществото към още по-тежки настроения, дава смислено тълкуване по време на тренд. Това обяснение обаче се проваля именно там, където става преобръщането на тренда. Ето ни отново в капана на спора за кокошката и яйцето.

Ако това предположение беше вярно, щяхме да имаме вечни трендове, защото все по-лошите настроения щяха да предизвикват все по-трагични събития, а те от своя страна да провокират още по-отвратителни настроения и така до пълното изчезване на човешката цивилизация. Историята показва съвсем различни факти през хилядите години от нашето съществуване. Дори и в най-тежките времена човечеството е намирало сили да пренебрегне тежките събития, да се мобилизира, да оцелее и след това да постави основите на новия прогрес. За да се подобри настроението на обществото, не е нужно да има подобряващи се новини. Просто ние, хората, свикваме с лошите, приемаме ги и продължаваме напред в името на оцеляването. Именно тогава желанията на всички са скромни и се радваме на дори и най-малките неща, които получаваме от живота.

Ето така идва преломния момент, при който настроенията вземат първенството и пречупват тренда на обществените настроения. Когато този тренд се преобърне действията на хората преобръщат тренда на всички други социални прояви. Първият индикатор за новия тренд може да се идентифицира чрез фондовите индекси. Няколко месеца новините в медиите също започват да изглеждат по-благоприятни и така става ясно, че икономическият тренд също се е преобърнал. Събитията, които доказват тази реверсия, се случват месеци след като обществените настроения вече са променили своя тренд.

Дотук добре! Обаче възниква въпросът, след като настроенията са причината, а събитията следствието, тогава какво предизвиква настроенията. От малки ни учат да виним за нашите настроения външни причини и пак попадаме в задънената улица на събитията. Отговорът трябва да се търси на чисто психологическо ниво.

Нашето мнение е, че най-доброто обяснение е дадено от Робърт Пректър в неговата книга The Wave Principle of Human Social Behavior. Съгласно социономическата теория социалното настроение и

поведението на масите се променя

заради вътрешни психологични причини, а не от външни „дразнители”, като новини например. Промяната на тренда както на индивидуалните, така и на масовите настроения се провокира на ирационално подсъзнателно ниво. Там разумът няма никаква власт над поведението и стадния инстинкт дирижира преориентирането на отделните индивиди към формирането на новия тренд, както и при поддържането на стария. Именно затова често ставаме свидетели на факта, че новините имат нулев ефект върху финансовите пазари или дори поведението на последните противоречи на нормалната логика. Като цяло изследванията показват, че събитията не влияят на хода на социалните настроения.

Стадният инстинкт при хората е еволюционен атавизъм, останал от най-древни времена, когато от неговата проява е зависело оцеляването на вида като цяло. Ние продължаваме да се подчиняваме на неговото действие импулсивно, подсъзнателно и ирационално. Достатъчно е няколко души между нас да побягнат и останалите ще са готови да ги последват, без дори да си дадат време, за да разберат какво всъщност става.

Едно такова обяснение е доста неприемливо за повечето хора, смятащи го за твърде обидно. Те причисляват Homo sapiens към видовете, поддаващи се на своите инстинкти повече, отколкото на своя разум. Изследванията на съвременните психолози обаче показват правотата на изложената хипотеза.

Все повече изследвания в областта на неврофизиологията доказват, че движението и динамиката на пазарите са резултат от стадния инстинкт и се зараждат в най-примитивната част на човешкият мозък и лимбичната система, отговорна за емоциите. В еволюционен план мозъчната кора (разумния мозък) е структура, която се е формирала от лимбичната система. Това прави първата подчинена на емоционалните прояви на втората.

Колкото и странно да изглежда, емоциите на индивида имат твърде автономен и независим характер на външни въздействия. Спомнете си колко пъти ви се е случвало да сте на весело място и всички около вас да са в еуфория, а на вас да вие криво, без дори да знаете защо. И обратно - със сигурност сте имали случаи, в които събитията са неблагоприятни за вас, обаче вие сте в пълна кондиция и крачите бодро, преодолявайки проблем след проблем. Масата, в която индивидите се сливат, става още по-неуязвима за отделните събития и те оказват още по-слабо въздействие, отколкото при отделния индивид.

*www.home-brokers.com